Разширяване на рециклирането на текстил в Европа – превръщане на отпадъците в стойност

Днес, в Европа се генерират повече от 15 килограма текстилни отпадъци на човек. Най-големият източник на текстилни отпадъци е изхвърлянето на дрехи и домашни текстил от потребителите, които представляват около 85 процента от общото количество отпадъци. Генерирането на текстилни отпадъци е проблематично, тъй като главните им крайни дестинации са инкенерацията и депата - както в, така и извън Европа. Това води до няколко негативни последствия за хората и околната среда. Но предстои значителна трансформация, която може да създаде голяма и устойчива нова индустрия, превръщаща отпадъците в стойност.

Има множество начини да се справим с проблема с отпадъците, включително намаляване на прекомерното производство и прекомерното потребление, удължаване на продуктовия живот, и създаване на продукти с по-голяма циркулярност. Един от най-устойчивите и мащабируеми инструменти е рециклирането на влакна във влакна - превръщането на текстилните отпадъци в нови влакна, които след това се използват за създаване на нови дрехи или други текстилни продукти.

Тази област е характеризирана с бързи иновации и търсене на мащаб. Някои технологии, като механичното рециклиране на чист памук, вече са установени. Други технологии, като химическото рециклиране на полиестер, са подложени на интензивни изследвания и разработки и са на границата на комерсиализация. След като напълно узреят, нашите оценки показват, че 70 процента от текстилните отпадъци биха могли да бъдат рециклирани от влакно във влакно. Останалите 30 процента ще изискват открит цикъл на рециклиране или други решения, като производство на синтезен газ чрез термо-химическо рециклиране. Въпреки това, днес по-малко от 1 процент от текстилните отпадъци са рециклирани от влакно във влакно поради няколко пречки за мащабиране, които трябва да бъдат преодолени.

Събирането, сортирането и предварителната обработка ограничават количество текстилни отпадъци, които се правят достъпни за рециклиране от влакно във влакно. Събирателните ставки в момента са средно 30 до 35 процента, и голяма част от несортираните отпадъци се изнасят извън Европа. Освен това, повечето технологии за рециклиране на влакна във влакна имат строги изисквания за влакнен състав и чистота - например, еластанът е проблематичен за някои от тези технологии. Вследствие на това, текстилните отпадъци трябва да бъдат сканирани и сортирани според съответните изисквания за вход. Например, джинсите трябва да бъдат лишени от ципове и копчета - проблем, който трябва да бъде решен с предварителна обработка. Разширеното, точно и автоматизирано сортиране и предварителна обработка на влакна все още не са разработени.

Накрая, за да постигнат пълния си потенциал, технологиите за рециклиране на влакна във влакна трябва да разширят способността си да се справят с влакнени смеси, да намалят своите разходи и да подобрят качеството на своя изход - тези пречки пречат на циркулярната текстилна икономика да се мащабира. Нашият анализ показва, че при преодоляване на тези пречки, рециклирането от влакно във влакно може да достигне 18 до 26 процента от общите текстилни отпадъци през 2030 година, както е илюстрирано на Фигура 1.

За да постигнем този мащаб, оценяваме, че инвестиции в капиталови разходи в размер от 6 до 7 милиарда евро биха били необходими до 2030 година. Цялата верига от дейността, включително събирането, сортирането и рециклирането на текстил, изисква инвестиции, за да достигне мащаб. Нашият анализ показва, че тази индустрия би могла - след като узрее и се мащабира - да стане самостоятелна, печеливша индустрия със средства за печалба в размер от 1,5 до 2,2 милиарда евро до 2030 година.

Веригата на дейности за рециклиране на текстил може да създаде нов, ценен суров материал, който позволява повече производство на облекло в Европа, което може да доведе до допълнително създаване на стойност, над това, което е количествено в този доклад.

Освен директните икономически ползи, мащабирането на текстилното рециклиране отключва няколко околна и социални ползи. Например, в нашия основен сценарий, биха могли да бъдат създадени около 15 000 нови работни места и емисиите на CO2 биха могли да бъдат намалени с приблизително 4 милиона тона - еквивалентни на кумулативните емисии на държава с големината на Исландия.

Като се количественизират в парични термини няколко други влияния, като вторични ефекти върху БВП от създаването на работни места, намаляване на емисиите на CO2e и намаляване на употребата на вода и земя, нашият анализ показва, че индустрията би могла да достигне от 3,5 милиарда до 4,5 милиарда евро общ годишен цялостен ефект до 2030 година.